Резултатите от изследването показват, че твърде много 15-годишни не могат уверено да използват наученото в училище, за да четат с разбиране, да разсъждават, да решават проблеми и да вземат информирани решения.
Резултатите на българските ученици не просто са ниски, но и продължават да се влошават. Вече близо 60% от 15-годишните са функционално неграмотни по четене и математика – това означава, че не могат да четат с разбиране, да разсъждават, да анализират проблеми и да взимат решения. Това показват резултатите от авторитетното международно изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), които бяха представени днес. Тестът е проведен през 2025 г. в над 90 държави и икономики, сред които и България. Той оценява уменията на учениците в три области – четивна, математическа и природонаучна грамотност, като всяко издание акцентира на една от трите. PISA 2025 е с фокус природни науки.
Резултатите са по-ниски на глобално ниво, но в държави като България, където не се полагат достатъчно усилия за подобряване на образованието, проблемът е особено голям.
Резултатите продължават да се влошават
През 2025 г. резултатите на българските ученици са по-ниски спрямо предишното издание през 2022 г. по математика и четене, а по природни науки са непроменени. Спрямо 2015 г. обаче има спад и в трите области. Още по-тревожно е увеличението на дела на учениците под базовото ниво, които се определят за функционално неграмотни. По четене това са 58% от учениците, по математика – 57%, а по природни науки – 47%.
Това означава, че за повече от половината ученици трудността не е постигането на високи резултати, а овладяването на функционалния минимум.
България е сред държавите, в които много малка част от учениците достигат до най-високите нива на умения. Само 1% от 15-годишните имат високи резултати по четене (в сравнение с 6% в ОИСР), 3% – по математика и 2% – по природни науки. Тези ученици могат самостоятелно да използват знанията си в сложни, непознати ситуации, да анализират информация и доказателства и да аргументират решенията си.
Резултатите показват още, че българските ученици далеч не са конкурентоспособни на връстниците си от останалите държави от Европейския съюз. България е предпоследна в ЕС по природни науки и четивна грамотност и последна по математика.
Социално-икономическият произход продължава силно да определя резултатите
България е една от държавите, в които произходът на ученика определя резултатите му в образованието. Разликата между най-облагодетелстваните и най-необлагодетелстваните 25% от учениците е 101 точки по природни науки, при 85 точки средно за OECD. Социално-икономическият статус обяснява 14% от различията в резултатите в България срещу 12% средно за OECD. Между 2015 и 2025 г. тази разлика у нас не се е свила.
В България проблемът с ниските резултати има и ясно изразено измерение по пол. Момчетата изостават от момичетата не само по четене, където това е международна тенденция, а и по природни науки и математика. Особено показателно е, че докато средно за OECD момчетата са по-силни по математика, в България момичетата ги изпреварват с 15 точки.
Има тревожен спад в нагласите към ученето
Освен уменията в трите области, PISA прави проучване и на ключови фактори, които влияят на ученето. Така например само 60% от българските ученици казват, че са любопитни към много различни неща (срещу 73% средно за OECD), а 50% полагат допълнително усилие, когато задачата стане трудна (в сравнение с 60% за OECD). Между 2022 и 2025 г. и двата показателя намаляват.
Само 56% от българските ученици имат нагласа за развитие (при 69% средно за OECD). Около 45% планират начина, по който ще учат, а 47% проверяват чрез въпроси дали са разбрали материала.
Любопитството, упоритостта и уважението към училището най-често се свързват с по-добри резултати по природни науки, се казва в доклада на ОИСР.
Дигиталните устройства са голям източник на разсейване
Българските ученици използват дигитални устройства в училище за учебни дейности средно 1,6 часа дневно, което е близко до средното за OECD. Но ги използват за развлечение средно 2,2 часа дневно – двойно повече от средното за OECD от 1,1 часа.
42% от учениците казват, че съучениците им често се разсейват от дигитални устройства в часовете по природни науки, при 28% средно за OECD. В България учениците, които съобщават за такова разсейване, имат средно 12 точки по-нисък резултат.